15+ очарователни животни, които могат да бъдат срещнати само на едно място на Земята
Ендемични животни се назовават тези, които населяват единствено една обособена и лимитирана територия. Така да вземем за пример кенгуруто и птицечовката са ендемични за Австралия, а косатката от своя страна е животно-космополит, тъй като то се среща в отдалечени води на Световния океан. Сред ендемичните типове има доста редки животни, които са на ръба на изгубването и за тяхното запазване би трябвало да бъдат положени старания от всички нас.
Човешкият разум не стопира да се удивява на това многообразие от типове, които дружно с нас живеят на тази дребна планета, още повече че някои от тях са толкоз чудни, че не наподобяват на нито едно друго животно.
Индийска ратуфа
За разлика от катериците, които се срещат в градските паркове и градини, индийската ратуфа, живееща на полуостров Индостан, е релативно огромно зверче. Размерът от носа до основата на опашката е към 36 см., а самата опашка при някои екземпляри доближава до 61 см. Ратуфата се откроява със своите удивителни „ летателни умения ” – спасявайки се от хищниците, с един скот те могат да преодолеят до 6 м.
Калимантански орангутан
Калимантанският орангутан, обитаващ остров Борнео, е една от най-големите човекоподобни маймуни, чиито растеж доближава до 1,7 м. Живее съвсем колкото индивида: известни са случаи, когато орангутани са достигали до 60-годишна възраст. За страдание този интелигентен и поддаващ се на дресировка примат се намира на ръба на изгубването поради лова им и изсичането на горите – техните естествени местообитания.
Бяло саки
Както и редица други примати, чиято среда на обитаване се лимитира в единствено една територия, бялото саки се намира под опасност от изгубване, като това значително е станало по виновност на индивида. Популяцията на тези необикновени примати живее в Бразилия, в поречието на реките Пурус и Тефе. Интересното е, че дребните се раждат с тъмна четина, а след 3 седмица тя стартира да побелява и последователно става бяла като тази на родителите им.
Синьоглава пайска птица (райска птица на Уилсън)
Въпреки своята ярка багра синьоглавата райска птица, която живее в Индонезия, е непосредствен роднина на елементарното домашно врабче. Но тази птичка се отличава от познатия на всички ни жител на градовете и селата, освен с наситените си цветове, само че и с отсъствието на оперение на темето – в наследник цвят там е оцветена кожата, а не перата. Между другото такава ярка „ носия ” е присъщ единствено за самците, а цветовете на самките е съвсем същият като на елементарните врабчета.
Филипински дългопет
Сирихта – по този начин се назовава още филипинският дългопет. От названието излиза наяве, че животинките живеят единствено на Филипинските острови. Тези дребни примати са огромни едвам 10 см. и имат изумително преносими шия, с помощта на която могат да въртят главата си съвсем на 180°. И в същото време големите им очи (най-големите по отношение на размера на тялото при приматите) са неподвижни. Интересен факт е, че в тъмнината зениците на сирихтите се уголемяват толкоз доста, че заемат цялата забележима част на окото. Благодарение на това те се подреждат измежду животните, които виждат най-добре в тъмната част на денонощието
Байкалска нерпа
Нерпата е ендемичен тип за най-голямото пресноводно езеро в света – Байкал и е един от трите типа тюлени, които не живеят в солените морета и океани. Те са едри бозайници, размера на телата им доближава до повече от 1,5 м. и могат да доживеят до 55 години. А любопитен факт е, че натрупването на мастна тъкан не стопира през целия им живот. Между другото тези удивителни жители на езерото Байкал се раждат с бяла четина, която с времето потъмнява и става съвсем черна.
Чилийски опосум
Дребничкият чилийски опосум, размерите на които са съвсем колкото и на елементарната мишка, населява територии само в Чили и Аржентина. Въпреки названието им тези торбести животни са родствени не на американските опосуми, а на други типове торбести бозайници, които живеят в Австралия. През студения интервал на годината те изпадат в зимен сън, по време на кой организмът на тези мъници получава хранителни субстанции от мазнини, насъбрани в опашката.
Фоса
Най-големият граблив бозайник в Мадагаскар е фосата и макар външния си тип тя не е родствена на семейство котки, а дружно с други типове хищни жители на острова се отнася към особения отряд на мадагаскарските вивероподобни (или цивети). Интригуващо е, че гласът им припомня на котешко мяукане, а дребните на фосата умеят да мъркат – тъкмо като домашната котка и нейните диви роднини.
Въпреки че към този момент това грациозно животно не е застрашено от изгубване. Тези ендемични типове се отнасят към уязвимите типове най-много поради това, че са ловджийски обект за жителите на острова, които ги смятат за вредители.
Пръстеноопашат мунго
Още един представител на мадагаскарските вивероподобни е пръстеноопашатият мунго, който живее в горите на острова. Своето название той е получил с помощта на луксозната опашка, която е украсена с пет или шест пръстена. Външният тип и държанието му припомнят на мангуста и също като нея той умее да чупи черупките на охлювите и на всевъзможни типове яйца. В гонене на плячката това зверче може както да се покатери на високо дърво, по този начин и да се гмурне под водата.
Пантерен хамелеон
Ето и още едно животно, което не можем да срещнем на никое място другаде с изключение на на остро Мадагаскар – пантерният хамелеон. Малките на това влечуго не се отличават с ярка багра. Но названието си този хамелеон еполучил поради окраската си, която получават възрастните човеци – тя наподобява на рисунъка на леопардовата четина, като самците се оцветяват надалеч по-ярко от самките.
Четкоопашато скално валаби
Валаби е един от най-близките родственика на кенгуруто. Както демонстрира названието му, скалните валаби населяват местности с залесен релеф, където огромната маневреност им разрешава дейно да се избавят от хищниците. За страдание по време на пожарите в Австралия през лятото на 2019 година цялата растителност от местообитанието на тези животни на практика изгоря и се е наложило доброволци да хвърлят от въздуха моркови и батати, с цел да могат тези симпатични скачачи да не гладуват.
Белобуза паякообразна маймуна
Белобузите паякообразни маймуни, обитаващи неголеми територии, близо до основното русло на река Амазонка, са вписани в Червената книга като изчезващ тип. Тези примати се отнасят към паякообразните маймуни, които прекарват по-голямата част от живота си по дърветата, придвижвайки се от едно дърво на друго благодарение на крайниците си и опашката, която е „ окомплектована “ с нещо като вендузи.
Нумбат
Австралийският ендемичен тип нумбат (или още торбест мравояд) наподобява по едно и също време и на елементарен мравояд, и на кенгуру. Действително по размери той е доста по-малък от своите братовчеди: дължината на тялото му е не повече от 27 см. и тежат от 280 до 550 гр. За разлика от другите торбести животни нумбатът се храни извънредно със „ обществени “ инсекти – термити и по-рядко мравки. Интересно е, че когато нумбатът попадне в ръцете на хората, не употребява ноктите и зъбите си за отбрана, а единствено издава звучи, наподобяващи ръмжане.
Андска котка
Андската котка е един от най-слабо изучените представители на семейство котки, която освен това е и под опасност от изгубване.Въпреки че като килограми тя тежи колкото елементарната домашна котка, дължината на тялото и е до 85 см., а опашката може да доближи и до половин метър. Този жител на Андите живее на огромна надморска височина в места, труднодостъпни за индивида и поради това е сниман на видео едвам при започване на XXI век.
Котешка видра
Котешката или морската видра (Lontra felina) е един от най-дребните представители на бозайниците, обитаващи солени води: дължината и от края на носа до края на опашката е малко повече от 1 м. Тези невероятни създания, обитаващи югозападната част на Южна Америка, са малко изучени и по тази причина методът им на живот продължава да бъде загадка за нас. Големината на популацията е незнаен на учените, само че се смята, че този тип е необичаен и се намира под опасност от изгубване.
Мирикина
Ръстът на тази неголяма маймунка е към половин метър; тя живее във високите „ етажи “ на горите в Южна Америка и е наречема по още един метод – триивичест дуруку, която тяе получила поради присъщия рисунък на главата си. Това е единственият тип измежду висшите примати, който е деен през нощта. Интересното е, че тези маймуни образуват устойчиви фамилни двойки, които се унищожават само при гибелта на някой от сътрудниците.
Източен бетонг
Този незначителен по мярка роднина на популярните австралийски двуутробни има второ, не изключително благозвучно наименование – тасманийско плъхово кенгуру. Някого са съществували два подвида на тези всеядни животни (в менюто на които влизат даже и трюфели) – австралийски и тасманийски. Но представителите на континенталната вариация са изчезнали още в 20-те години на предишния век поради това, че в ареала им изкуствени са били развъдени лисици и зайци.
Жълтогръд капуцин
Маймунките с растеж от към 40 см., с тегло от не повече от 5 кг. живеят в региона на югоизточната част на Бразилия. Капуцините са на ръба на изгубването, тъй като популацията им се е смалила на половина заради непрекъснатото изсичане на горите. Тези всеядни примати живеят в фамилни общности, отпред с алфа-самец, който си избира „ булка “ измежду няколко самки. Те от своя страна се пробват да привлекат вниманието му с повдигане на вежди, люлеене на глава и изпълнявайки сватбен танц.
А може би на вас ви се е удавало да видите някои от тези животни в естествената им среда?
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Инфо: www.adme.ru
